This post is also available in: Macedonian French Spanish German Russian English Serbian Slovenian Croatian Bosnian Albanian Italian

Добре дошли в Лирическия дом на Ацо Шопов, един от основателите на съвременната македонска поезия и един от най-изтъкнатите поети на Югоизточна Европа през 20-и век.

Този уеб портал, замислен като виртуален и динамичен музей пази спомена за поета, който е роден в Щип през 1923 г. и умира в Скопие през 1982 г, и дава панорама в думи и образи на живота и творчеството му. Тя е плод на поетическо съучастие, възникнало по време на публикуването през 2012 г. на стихосбирката Soleil noir / Schwarze Sonne между Роланд Кайзер, директор на издателство PHI, Люксембург, и Жасмина Шопова,  преводач и дъщеря на поета.

Документите публикувани на този сайт произхождат главно от личните колекции на Светлана Шопова и Владимир Шопов (1948-2000), съответно вдовица и син на поета, и от фонда „Ацо Шопов“ в Архива на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ). Благодарим на Академията, чийто член-основател е Ацо Шопов от 1967 г., за любезното разрешение да ги дигитализираме и публикуваме.

Изказваме благодарност и на Македонската радио-телевизия за дигитализирането на програми посветени на Шопов, за нуждите на този портал, както и на Националната и университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ в Скопие, която ни предостави голям брой книги, които сега се намират в библиотеката на Лирическия дом.

Лирическия дом на Ацо Шопов отвори врати за публиката по време на представянето в Университета „Свети Свети Кирил и Методий“ в Скопие на 8 октомври 2014 г.
Гледайте репортажа за телевизия Telma (на македонски)

Aco Šopov, adolescent.

Photo de famille de 1932 : Aco (à droite) avec ses frères Boro et Dimitar (à gauche) et ses parents Kostadinka et Gjorji.

Poème de jeunesse « Adieu », datant de 1939, écrit en serbe.

Aco Šopov à Štip, sa ville natale, membre de la jeunesse antifasciste macédonienne.

Hiver 1943-44. Partisans de la Troisième brigade macédonienne, avec Aco Šopov (debout à droite) et Vera Jocić qui périra au combat en mai 1944.

« Poèmes » d'Aco Šopov est le premier livre paru en langue macédonienne dans la Macédoine libre en 1944.

Aco Šopov et la poétesse serbe Mira Alečković, Belgrade, 1945.

« Zlij se s tišino », paru à Ljubljana en 1957 est le premier livre d'un auteur macédonien traduit dans une des langues de l'ex-Yougoslavie.

Aco Šopov chez lui, au moment où il traduit Cyrano de Bergerac. Skopje 1957.

Manuscrit de la « Deuxième prière de mon corps », 1959.

Aco Šopov et son épouse Svetlana à Belgrade, peu après le tremblement de terre de Skopje en 1963.

Slavko Janevski et Aco Šopov (à droite) lors de l’inauguration de l’Académie macédonienne des sciences et des arts, 1967.

Juin 1972 : Aco Šopov avec l’ambassadrice de Turquie au Sénégal.

Couverture du « Poème à la femme noire », recueil d'Aco Šopov inspiré par son séjour au Sénégal (1971-1975).

Dakar, 1973: Aco Šopov avec J.B. Bokassa, et L.S. Senghor.

Aco Šopov et son épouse Svetlana, à Dakar, 1974.

Couverture du dernier livre d'Aco Šopov, « Arbre sur la colline », paru en 1981, un an avant sa mort.

Détail du portrait d'Aco Šopov par le peintre macédonien Tanas Lulovski, après la mort du poète.