This post is also available in: Macedonian French Spanish German Russian English Serbian Slovenian Croatian Bosnian Albanian Italian
Ацо Шопов: кратка биография
Роден на 20 декември 1923 г. в Щип, македонският поет Ацо Шопов е един от най-видните поети на Югоизточна Европа през 20 век. Израства в родния си град, заедно с двамата си братя Димитър (1920-1972) и Борислав (1927-1996), баща си Георги Зафиров-Шопов (1893-1944) и майка си Костадинка Русева (1897-1942), на която той дължи любовта и дарбата си за поезията.
„Стоглаво чудовище“, както го нарича в края на живота си, детството му е белязано от болестта на майка му, която се парализира през 1934 г. Едва единадесетгодишен, той се грижи сам за нея и по-малкия си брат, тъй като по-големият е изпратен в семинарията в Призрен, а бащата почти винаги отсъства. Призракът на неизлечимата болест и смъртта, мъката, тъгата и самотата пронизват цялата му поезия оттогава нататък – от първите му стихотворения, написани в училищна тетрадка на четиринадесетгодишна възраст, до последните.
Току-що е навършил двадесет години, когато губи любимата си Вера Йоцич на бойното поле. На нея посвещава стихотворението „Очи“, което и до днес младите Македонци спонтанно цитират в кафенетата и по улиците.
Още с първите си стихотворения, написани по време на Втората световна война, Ацо Шопов нарушава модните поетични конвенции, пишейки любовни стихове в разгара на войната. По-късно той открито атакува императивите на социалистическия реализъм, което му донася порицание от официалната литературна критика през 50-те години, но единодушно признание десетилетие по-късно. Публикуването на сборниците му Стихови за маката и радоста през 1952 г. и Слеј се со тишината, през 1955 г., предизвиква остра литературна полемика, която за няколко години разделя Дружеството на македонските писатели на два враждуващи лагера.
Философ по образование, но изключително поет по призвание, Аcо Шопов винаги е оставал верен на идеите си, създавайки собствена литературна кариера, без да критикува режима. „Най-голямата трудност и най-голямата морална отговорност на един поет е да намери правилните думи за съдържанието и идеите, за да може да ги изрази по един непроменен и неповторим начин“, заявява той в едно интервю. Ако не успее да го направи, стихотворението става неизразено, а думата се превръща в лъжа.
От първата си стихосбирка, Стихотворения, която е и първата книга, излязла легално на македонски език в свободна Македония с признат суверенитет през 1944 г., до последната си, Дърво на хълма, публикувана през 1980 г., две години преди смъртта му, Ацо Шопов полага основите и изгражда една категорично модерна поезия, която черпи сили от родната си земя с единствената амбиция да я впише в кадастъра на света. Творчеството му събира в едно интимно преживяване собствената му съдба, съдбата на родината му и общата съдба на човечеството.
През живота си Ацо Шопов издава около двадесет стихосбирки на македонски език (дванадесет оригинални книги и осем избрани стихотворения) и около десет сборника на чужди езици. От 1982 г. насам броят на книгите с избрани стихотворения на македонски и чужди езици непрекъснато се увеличава (вж. неговата библиотека).
През 1967 г. Шопов става един от основателите на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ). Три години по-късно му е присъдена наградата AVNOJ, най-високото отличие в Югославия в областта на науката и изкуството.
След дълги години в журналистиката и издателската дейност, през 1971 г. Ацо Шопов е назначен за посланик на Югославия в Сенегал. Сприятелява се с поета-президент Леополд Седар Сенгор, чиято поезия превежда на македонски език. През 1975 г. Сенгор е удостоен със „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията – най-високото отличие на този международен фестивал, който се провежда ежегодно в Македония и е основан около петнадесет години по-рано от самия Шопов и няколко негови колеги поети.
Престоят му в Сенегал вдъхновява Шопов да напише Песна на црната жена, сборник, който му носи наградата „Братя Миладинови“ на Стружките вечери на поезията през 1976 г. Завръщайки се в родината си през 1975 г., Ацо Шопов е назначен за председател на Комисията за културни връзки с чужбина на Република Македония. Само три години по-късно обаче болестта, така често предвещавана в стиховете му, го принуждава да се оттегли от активния живот.
Баща на Владимир, роден през 1948 г. от брака му с Благородна, който умира преждевременно през януари 2000 г., и на Жасмина, родена през 1960 г. от брака му със Светлана, Ацо Шопов има щастието в края на живота си да види раждането на внуците си Александър и Леонардо. Но не е успявал да види Мила и втория Александър. След дълго боледуване той умира на 20 април 1982 г. в Скопие.
Фотографиите на тази страница,
с изключение на карикатурата, която е собственост на Дружеството на македонските писатели,
могат да бъдат възпроизвеждани със задължителното упоменаване: © Фондација Ацо Шопов – Поезија