This post is also available in: Macedonian French English Serbian Croatian Bosnian Polish Arabic

В съня на черната жена

Тялото твое е черна маслина,
най-тъмен бронз, най-дълбок звук,
звук от там-тамите на твоите предци, от техните
старинни кори.*
По небето на твоето тяло заорава невидим плуг
и от черните бразди
светкавично изгряват всички потопени зори.

Тялото твое е неуморен ритъм,
кръвообращение на океана,
тъмна светлина, която ме води по пътека опасна
и тясна,
която от детството ме прогони,
от преди това,
още от утробата майчина,
от първите най-неосъзнати зачатия.
Сега разбирам защо не успях да ти изпея ни една
песен,
защото ти самата си песен на песните.

Изплашен и страшен
стоя под небето на твоето тяло,
ужасен от твоите черни магии.
Ти ме разболяваш и ти ме лекуваш,
и ми говориш: аз съм твоя нощ и твоя вечна луна,
бъди спокоен, тук ще векуваш,
моят сън е по-страшен и от най-страшния бунт.

Луно, черна луно,
от твоите магии ужасен,
нямам дума – да ти противоречи,
нямам сила – да ти се опълчи.
Луно, черна бурьо,
незараснала, неизлекувана рано,
неусетно падам и потъвам в твоя сън,
като африканско слънце в океана.

Ацо Шопов, Песна на црната жена, 1976
Превод: Роман Кисьов, Раждане на словото, 2013

_____________________

* Кора (мн. ч.) – струнен музикален инструмент. (Бел. прев.)