На тие брегови нема ни мир ни починка
Главата му е корен во земјата на Црна Африка
што се храни со сокови од легенди и преданија.
Мислата му е разлистена како раскошна крошна
над земјата наборена од суша и жед.
Една ѕвезда секогаш сонувана но уште недосонета,
една ѕвезда од неговиот ум и срце одронета
го води да си почине
на бреговите на вечноста.
А знае дека на тие брегови нема ни мир ни починка.
Ацо Шопов, Песна на црната жена, 1976