Трябва да бъдем по-добри

Трябва да бъдем по-добри.
Трябва да бъдем по-добри.
По-добри от червеното сърце на хляба,
от който всяка стая ухае
на Слънце, Земя и Глад.
Трябва да бъдем по-добри.
Трябва да бъдем по-добри.
По-добри от белите устни на водите,
които, любейки твойте колене,
шептят за всички сухи долини
и всички гърла, сънуващи вино.
Трябва да бъдем по-добри.
Трябва да бъдем по-добри.
По-добри заради онова дете,
измислено от твоите утрини
и дъгата на твоето сърце.
Заради оня добродушен човек,
който гледайки те с „Добър ден”,
взема смирено своя обяд.
Трябва да бъдем по-добри.
Трябва да бъдем по-добри.
По-добри от червеното сърце на хляба,
по-добри от белите устни на водите,
заради нас,
заради човешкото „Добър ден”,
заради онова невинно дете,
измислено от твоите утрини
и дъгата на твоето сърце.

Ацо Шопов, Ветрот носи убаво време, 1957
Превод: Роман Кисьов, Раждане на словото, 2013