This post is also available in: Macedonian French Spanish Serbian Croatian Bosnian

Баобаб

Цялото село го обикаля, не може да го обиколи.
Дърво на живота. Храм на мъртвите. Баобаб.
Цялото село го обикаля, не може да го обиколи.
Огромно стебло. Къси клони. Смирена молитва за
дъжд.
А дъждовете ги няма.

Само една жена във синьо, една черна жена във
синьо,
застанала срещу стеблото,
знае всички магии за дъжда,
но не ги казва на никого.

Слънцето пада в утробата на земята.
Земята е слънце, слънцето е земя, всичко от жажда
ще изгори.
Само баобабът огромен се опълчва на жегите,
смирено, в молитва за дъжд.
А дъждовете ги няма.

Струва ти се, че сега ще се струполи, сушата
в последния му пулс тупти.
Но изведнъж той се изправя,
от корен се разтриса.
Магията на жената в синьо против природата
го разгневява.
От своите сокове започва да смуче
и докато погледът му се избистря –
разлиства се, разлиства…
Зелен плач и молитва за дъжд.
А дъждовете ги няма.
Цялото село го обикаля, не може да го обиколи.
Дърво на живота. Храм на мъртвите. Родина.

Ацо Шопов, Песна на црната жена, 1976
Превод: Роман Кисьов, Раждане на словото, 2013