This post is also available in: Macedonian

Поезия, роденa от словото*

Roman KissiovРоман Кисьов

Поезията на Ацо Шопов отдавна е позната в Европа и посвета, преведена е на най-големите световни езици и продължава да се превежда… Но в България до този момент тя е непозната, освен на един много тесен кръг от поети и специалисти. Донякъде това не е толкова чудно, като се има предвид, че допреди петнадесетина години македонската литература изобщо не беше позната у нас, нито се публикуваше, нито се говореше за нея… Същото се отнасяше и за съвременната българска литература в Р. Македония. В последните няколко години, обаче, това положение започна да се променя, започна процес на опити за рушене на стените, които политиката дълги години издигаше (а и днес продължава да издига), за да ни разделя, но въпреки всичко, благодарение на поети, писатели и издатели, и от двете страни, процесът на взаимно опознаване стана постоянен и необратим… В България излязоха десетки книги на македонски автори, най-вече поети, (което се дължи на високотониво на съвременната македонска поезия). А поезията на Ацо Шопов – безспорен класик на македонската поезия, някак необяснимо остана непозната за българския читател…

Аз самият чух за първи път неговото име преди десетина години, а попаднах на негова книга в Македония едва преди 3 години, след което – възхитен от неговата поезия – спонтанно преведох и публикувах десетина стихотворения, за да се стигне до настоящото издание – първа книга на този голям поет в България, книга, която се „ражда” за своето българско битие в навечерието на деветдесетгодишнината от рождението на поета. А той, поетът, въпреки че отдавна е напуснал нашия грешен свят, продължава да живее множество животи, в различни езикови превъплъщения, именно чрез Словото.

* * *

Струва ми се, че тази поезия пленява и очарова не само поради големия талант и майсторство на нейния автор, но и благодарение на нейната възвишеност и идеализъм, които – особено днес, в това бездуховно, прагматично и технологично време – изглеждат почти утопични и анахронични… Но всъщност тази поезия е универсална, обърната към Човека и изконните, вечни стойности, базисни и насъщни за човешкото съществуване…

Тази поезия очарова с особеното съчетание на екзистенциалност и метафизичност, преходност и вечност, виталност и меланхолия, вяра и скепсис, смиреност и непримиримост, интуитивна чувственост и съзерцателна мисловност… Тази поезия пленява най-вече със своята човечност и естественост, без сянка на външна патетика и фалш…

Това е поезия на Родèн поет, поезия, родена от Словото, поради което и тя самата раждаща Слово – слово, което „се отделя от тъмнината”, което е „твърда вилица на времето” и е „вечен копнеж по далнините”… Поезия, която изрича Неизразимото посредством Тишината.
________________
*Предговор към Раждане на словото, избрани стихотворения от Ацо Шопов. Подбор, превод, рисунки и художествено оформление Роман Кисьов. Издателство и печат „Авангард принт”, Русе, 2013. Текстът е публикуван и в списанието Литературен свят, 2013.

evenement_nouveauПромоция на книгата в София, ноември 2013 г.