Раждане на Словото

Възел на възел.
Камък върху камък.
Каменна гора
измръзнала.
Възел на възел.
Камък върху камък,
от камък и ние двамата.
Дими нощта.
Словото се отделя от тъмнината.
Син въглен му гори в утробата.
О, ти, който съществуваш, защо не съществуваш,
небето люлееш,
земята въртиш.
О, ти, който съществуваш, защо не съществуваш,
земята ечи под каменни плочи.
Иде, замаяно от своите смърти,
словото, което чупи всички слепоочия.
Възел на възел.
Камък върху камък.
Прокуден, своя гроб копая.
Отвори ме,
проклетийо,
ти, твърдино каменна,
да изгоря във въглена на словото,
да се стопя.

Ацо Шопов, Небиднина (Небъдност), 1963

Превод от македонски Роман Кисьов