This post is also available in: Macedonian French Russian Slovenian
Облак
Пътник, който няма нито път, ни цел,
и със ветровете спи.
От жажда е напукан образът му бял,
огън в очите си крие.
Чужд на всякакъв земен лик,
чужд и на страстите свои.
Сам, като някакъв нереален лик,
между хората и слънцето стои.
Ацо Шопов, Слеј се со тишината, 1955
Превод: Роман Кисьов, Раждане на словото, 2013