This post is also available in: Macedonian French German Russian Serbian Croatian Bosnian Polish
Любов
Ти, която ме заставяш да бъда такъв, какъвто съм,
ти, която носиш меч в усмивка блага,
бях някога дете, същинска доброта и любов,
бях твоя непорочност и твоя тъга.
Ти, която си недостъпна за чуждото мнение –
гол пред теб стоя, като вдъхновение.
Ацо Шопов, Ветрот носи убаво време, 1957
Превод: Роман Кисьов, Раждане на словото, 2013