Към гълъба, който кръжи над моята глава

Гълъбе мой,
не кацай на моите очи.
На тия брегове откъснати ни един пристан няма.

Задълбай във всичките дълбочини,
полети над всичките височини
и дай виделина да вземам!
Гълъбе мой, очи аз вече нямам.

Не кацай на моето сърце!
Гълъбе мой, сърцето не е мое:
мини през всичките предели неизминати,
край всички живи, непознати, загинали.

Погледни всички самотни, всички разделени,
и всички ледени върхове, и всички ливади зелени,
и чуй –
докато твоето крило над тях уморено се вие –
как неспокойно в тях моето сърце бие!

Не кацай, гълъбе мой,
върни се пак във ятото.
Аз съм лодка, осъдена
на сблъсък с непознатото.

Ацо Шопов, Слеј се со тишината, 1955
превод от македонски Роман Кисьов