This post is also available in: Macedonian Serbian Croatian Bosnian

Когато те споменавам

Когато те споменавам – пред твоето лице
затреперва сърцето на океана
и оживяват отдавна угасналите вулкани.
Лавата се превръща в кръв, кръвта като лава блика!
Родино, песен недопята, песен неспокойна,
същата през вековете, във тълпите,
както за дядовците, така и за внуците –
кръвта и нас ще ни спаси!

Когато те споменавам – пред твоята снага
изчезват далечините
и цялата история се превръща във огромна лава,
която като водопад се сгромолясва от висините,
а светът не е по-голям от слово,
което отвсякъде мощно се проглася;
Родино, песен недопята, песен неспокойна,
кръвта и нас ще ни спаси!

Ето ни, Родино, двамата във планините,
във безмълвен и интимен разговор.
Въздухът е чист и реже като меч.
Ти до мен си най-вярната жена,
същност очовечена,
истина позната, но недоизказана и докрай
неогласена.
Родино, песен недопята, песен неспокойна,
кръвта и нас ще ни спаси!

Но не кръвта на разделението и омразата,
кръвта със мъст и гняв оградена,
а онази кръв, заради която жената се жертва за
мъжа,
мъжът – за жената и сина,
а синът, заедно с тях – за родината,
от която всички пламтим, като от най-чисто вино.

Родино, песен недопята, песен неспокойна,
в нас ще изкопаем покоя: ще го изкопаем
от праначалото изконно!

Ацо Шопов, Песна на црната жена, 1976
Превод: Роман Кисьов, Раждане на словото, 2013