This post is also available in: Macedonian French Russian English Serbian Croatian Bosnian Albanian
Вятърът носи хубаво време
Вятърът носи хубаво време.
Вилнее, ечи във нас.
Вятърът носи хубаво време.
Хубавото е хубаво и отминава.
Остава тъгата.
Понякога тя ни обзема постепенно,
ляга в нашите очи
и – гъсто напластена –
погледа ни замъглява.
Тогава нещо страшно съдбовно и болно,
нещо голямо и наше, непонятно за другите,
ни измъчва.
Но понякога тъгата ни докосва леко, като трепетлика,
като мъглявина разстлана над бълбукаща река,
край която стоим загледани безцелно и нямо.
Тогава всички предмети приличат на приказка
и казваме: невъзможно, колко хубаво е всичко.
Вятърът вилнее и ечи.
Вятърът носи хубаво време.
Ацо Шопов, Ветрот носи убаво време, 1957
Превод: Роман Кисьов, Раждане на словото, 2013
Песента е публикувана за първи път в Современост, VII, 8, 1957.