Пробиштип
На Доне
Нокјта е грозна, нокјта е страшна,
фуртуна бесни, ветрои виат,
над снежни висои луњи се гонат
и долои в себе ужаси криат.
Нокјта е бурна
нокјта е ледна,
разјарен вихор се живо коси,
ни волк да вијне – ни глас да гласи,
сал див-колона в нокј се носи…
Јуначки борци в’ луњи се борат,
и сметој риат
и пат пробиат –
капнати,
смрзнати,
гладни
и боси!
*
* *
Во темна полнокј Пробиштип мрее,
потаен огин в гради му тлее…
И веднаш…
там,
низ дол
и грм,
по венец стрм,
со огнен плам
во огнени гради,
се гргна лавината млада
на третата бригада
врз рудничките згради!
И грмеж страшен расцепи мрак.
Сред вриеж Доне разиграл срце,
во бој урипнал од сите прв,
по него скакат арслани-борци,
за народ спремни да леат крв.
И бумби трескат,
аутомати сипат,
земја се тресе,
воздух се цепи
и буктат в’ пламен
крепосни згради,
фашисти мрзнат
крв им се лади –
храбрите борци в соби им рипат!
Наеднаш зрно куршумно свирна,
Доне се сруши, снага му папса,
стрчаја бргу другари верни
Доне се стресе, размрда раци
и громко рече:
„Остајте, крвта нека ми тече,
на јуриш, напред, Карпош да се свети!”
И в’ страшен бес
фркнаиа огин борци млади,
а бумби трескат,
аутомати сипат,
земја се тресе,
воздух се цепи
и буктат в’ пламен крепосни
згради!
Фашисти мрзнат –
крв им се лади,
храбрите борци в’ соби им рипат!..
*
* *
Во смртен ужас нокјта гасне,
и димат рани од забит нож,
над мртви дивој ден крвав расне
и исток роси аловен дош.
— — — — — — — —
А секој пат
в’ нокј бурна,
ледна
и пејсаж сив,
на хумка една
крај Пробиштип,
се дига Доне
ко таен див,
и рој од борци крај него лети,
и глас му грми ко борбен зов:
„Остајте, крвта нека ми тече,
на јуриш, напред, Карпош да се свети!“
Ацо Шопов, Песни, 1944 (прва верзија)
Ноќта е грозна, ноќта е страшна,
фуртуна бесни, ветрови вијат,
над снежни висој луњи се гонат
и долој в себе ужаси криат.
Ноќта е бурна, ноќта е ледна,
разјарен вихор сè живо коси,
ни волк да вијне – ни глас да гласи,
сал див-колона в ноќ се носи…
Јуначки борци в луњи се борат,
и напред врват
низ студот крвав –
капнати
и гладни
смрзнати,
и боси.
*
Во темна полноќ Пробиштип мрее,
потаен оган в гради му тлее…
И веднаш…
од тука…
таму,
низ дол
и грм,
по венец стрм,
со огнен плам
во огнени гради,
се сјури лавината млада
на Третата бригада
врз рудничките згради.
И грмеж страшен расцепи мрак.
Сред вриеж Доне разиграл срце,
во бојот рипнал од сите прв,
по него скакат арслани-борци,
за народ спремни да леат крв.
И бумби трескат,
аутомати сипат,
земја се тресе,
воздух се цепи
и буктат в пламен крепосни згради,
фашисти мрзнат
крв им се лади –
храбрите борци в соби им рипат!
Наеднаш зрно куршумно свирна,
Доне се сруши, снага му папса,
стрчаа бргу другари верни
Доне се стресе, размрда раце
и громко рече:
– Остајте, крвта нека ми тече…
на јуриш, напред, Карпош да се свети!
И в страшен бес
фркнаа в оган борците млади,
а бумби трескат,
аутомати сипат,
земја се тресе,
воздух се цепи
и буктат в пламен
крепосни згради,
фашисти мрзнат, –
крв им се лади –
храбрите борци в’ соби им рипат!
*
Во смртен ужас ноќта гасне,
и димат рани од забит нож,
над мртви дивој ден крвав расне
и исток роси аловен дош.
— — — — — — — —
А секој пат
в ноќ бурна,
ледна
и пеизаж сив,
на могила една
крај Пробиштип,
се дига Доне
ко таен див,
и минат борци сврстени в чети,
и глас му грми ко борбен зов:
– Остајте, крвта нека ми тече…
На јуриш, напред, Карпош да се свети!
Ацо Шопов, Со наши раце, 1950 (правописно корегирана верзија)