Погасов триумф од Трајче Јанчевски

“Триумфът на Пегас”, Трајче Јанчевски, 2008, 100-50см.

СЪбитие на езерния бряг

Вестта прелетя светкавично
и целият народ слезе на езерния бряг,
където той лежеше грохнал и задъхан от дългия път,
този крилат кон със звездна светлина в очите,
със сибирски скреж във ноздрите,
със сахарски пясък във гривата.
Обиколи целия свят, прелетя всички морета и океани,
и едва намери сили да се спусне тук, на родното езеро,
за да пие бистра вода, хладна и лековита.
Кацна и легна на брега, задъхан от дългото пътуване,
легна край езерото, а нямаше сили да направи
последно усилие: да се гмурне в бистрата и лековита вода,
която ще поднови силите му
и ще му върне живота.
Събраният народ се тълпеше и мърмореше край него:
жените се молеха на Бога милозливо, децата се пулеха,
за някои от мъжете това беше невиждана лудост,
за други – напразно пътуване и безцелен полет,
докато за него това беше върховен смисъл на живота
да открие родината, откривайки света.
Три дни той лежеше край езерната вода
и нямаше сили да се съвземе,
три дни нито ставаше, нито умираше.
Три дни народът чакаше търпеливо,
а на четвъртия започна бавно да се прибира у дома,
оставяйки коня сам на езерото.
И когато и последният човек си тръгна,
плисна пороен дъжд и езерото започна да расте,
и вълни да заливат коня край езерото.
Съвзет от бистрата и лековита вода,
конят няколко пъти изцвили, колкото му позволяваше гърлото,
а народът изплашен започна да се връща назад
и без да иска видя как конят се гмурка в езерото,
как си играе с вълните
и пие бистра и лековита вода.
Всичко това траеше само няколко мига,
а след това конят излезе на брега
и отново се издигна нагоре, сякаш че за първи път лети,
носейки със себе си своя върховен смисъл,
откривайки родината – да открие света.

Ацо Шопов, “Настан на езерскиот брег” Песна на црната жена, 1976
Превод: Роман Кисьов, Раждание на словото, 2013